|
Трябва да променим манталитета на юношите
Васил Василев е сравнително ново лице за футболните среди в Горна Оряховица и региона. От началото на сезона той пое подготовката на юношите в школата на „Локомотив”/ГО/, след като спечели обявения конкурс.
Васил Василев е роден през 1958г. в Свищов. Завършил е техникума по индустриална химия в родния си град. По-късно продължава образованието си висшето военно училище „Васил Левски” във Велико Тръново. Гражданската му специалност е инженер химик. Минал е през всички юношески гарнитури на „Академик”, като курсант играе и за военния тим. Частично разкъсва коленни връзки, с което приключва и скромната му състезателна кариера. Придобил е специалност „учител-треньор по футбол” от НСА. Ръководството на „Локомотив” му възложи да води юношите и в двете възрастови групи.
Г-н Василев, какво е положението в школата. През последните няколко години юношите ни регистрираха унизителни резултати...
Има основание за известна тревога. Истината е, че през последните няколко години школата е била доста занемарена, както и работата с подрастващите. Опитваме се да наваксаме това изоставане. Проблемът е, че едва сега учим юношите на елементарни неща, как да застават на игралното поле, да стрелят и с двата крака. Това са все навици, които се придобиват в най-ранна детска възраст. Имаме талантливи и способни момчета, но са изпуснати, както се казва на футболен жаргон. Все пак разполагаме с 6-7 млади футболисти, които са на добро ниво и до една година ще са в състояние да се влеят в мъжкия отбор. За някой от тях мога да кажа, че и сега да бъдат взети в групата на първия отбор, няма да подведат треньора Печикамъков. По-добре е да играят тези младите,отколкото да се толерират играчи, преминали зенита си.
Вие сте бил и военен командир, това означава ли, че залагате на желязна дисциплина и в спорта?
Спортът не е армия, а работата с млади хора е много специфична. Лошо впечатление в началото ми направи отношението между самите момчета. Нагрубяваха се на тренировки, липсваше им взаимното уважение. Поговорих с всеки един, сега мога да кажа, че са колектив, а това вече е предпоставка за добър отбор.
Какво още се опитвате да им внушите?
Трябва им самочувствие, да придобият манталитет на победители. В много срещи се вижда, че са по-класният състав, но не могат да си повярват. Искам моите момчета да бъдат спортсмени на терена и извън него. Недоумявам как мои колеги насърчават грубостта. Не е нормално да гледаш как деца се ритат помежду си, вместо да играят футбол и да се забавляват. Това обяснява и разликата в картината от родното първенство и европейските стадиони.
Какви са проблемите, с които се сблъсквате?
Това са проблеми, натрупвани с годините. Школата винаги е била сираче.Децата са свикнали да доизносват екипите на батковците, топките никога не достигат. Сега виждам нагласа за драстична промяна в това отношение. Трябва да се погрижим за екипировката на подрастващите футболисти, трябва да имаме поне един сносен тренировъчен терен. Знаете ли как един анцунг променя самочувствието и отношението им към учебно-тренировъчния процес. Не мога до прогнозирам колко от тези момчета ще направят кариера във футбола, но по-важното е, че със спорта ние ги извеждаме от задимените заведения, от игралните зали и от пороците на нашето време.
|
ДЮШ
