Датата е 4-ти септември 2004г. Историческият дебют на Христо Стоичков като национален селекционер на България срещу държавния отбор на Исландия. Очакванията са огромни, милиони българи са заели местата си пред телевизора в очакване на футболната премиера. Малка българска агитка подкрепя лъвовете на стадиона в столицата на Исландия-Рейкявик. Няма как обаче един надпис да не ангажира вниманието на телевизионните зрители. Надпис „Локо” /ГО/ се мъдри непосредствено до плакатите „Бате Ицо” и вече шаблонното за подобни срещи „Българи юнаци”. Футболните фенове в Горна Оряховица са във възторг, Стоичков тръгва с победа, а любимият им клуб придобива световна известност. От фен клуба на „Локомотив” подемат почти невъзможната мисия да издирят този съмишленик, поработил сериозно върху международния имидж на Локото. Първоначално предполагат, че това са техни аверчета, които работят в Англия. Следата обаче се оказва погрешна. Пет години по-късно, този фен е разкрит с помощта на български футболист, подвизаващ се в първенството на втора исландска дивизия . Оказва се, че плакатът е изготвен от българин, роден в Горна Оряховица и живеещ по това време Рейкявик. Землякът работел като доктор по геодезия и картографиране. Започва усилена кореспонденция между феновете, в която той им споделя за носталгията по родния град и местния футболен отбор, на който симпатизирал от дете. В момента той вече е семеен и има син. Не споменаваме името му, защото самията той е настоял да остане в анонимност. В знак на приятелство и признателстност от фен клуба му изпращат колет с атрибути и фланелка на любимото „Локо”. От своя страна той пък се ангажирал да сформира символичен фен клуб на „Локомотив”, в който първи член ще бъде неговия син.