Младен Илиев е първият президент заложил футболист срещу банков заем

Остава ли Цветан Илиев в „Локо” или не? Това напоследък е най-често задаваният въпрос между феновете на „железничарите”.21 годишният халф несъмнено е не само сред най-талантливите, но е и един от най-постоянните футболисти на горнооряховския тим. Универсалният полузащитник е със съществен принос за силното представяне на отбора си през първия дял от първенството. Той е син на Младен Илиев, който е един от най-успешните ръководители на „Локомотив” за всички времена, но сякаш бе осъден на забрава през последните години. Все пак похвално е, че бе зачетен със сребърна значка на БФС по случай честванията на 90 години организиран футбол в Горна Оряховица. Историята категорично показва, че някой от най-паметните успехи на „Локо” са постигнати по време на неговото управление.

Не се имам за велик, но това са фактите, лаконичен е Младен Илиев. Веднага прави уточнение. Сам човек не може да постигне нищо, но имах един добър екип от хора, които обичаха работата си, спомня си президентът на „железничарите”, който ръководи клуба в началото на 90-те години.

Той започва работа в „Локомотив” през 1987г като секретар на клуба. Естествено с благословията и под натиска на Партията. Тогава зам.председател е Димитър Стоянов-Мици, който е с ранг на изп.директор. Младен Илиев поема управлението на „Локо” в началото на 90-те години и наследява на поста Николай Аспарухов. Периодът съвпада с трансферите на Ивайло Йорданов в „Спортинг” /Лисабон/ и Шевкед Мустафов в турския гранд „Галатасарай”. За продажбите им са изговорени много истини и неистини, и до днес витаят съмнения за разпределение на пари „под масата”.

Не смятам, че Николай Аспарухов е злоупотребил, ако е допуснал грешка, то тя е била от липса на опит във воденето на подобни разговори. Тогава голмайстор на вътрешното ни първенство се котираше около 800 000 долара, ние получихме по-малко от 500 000 долара. Истината е, че с парите от Ивайло се издържахме няколко години, коментира Младен Илиев. Като футболен ръководител той е осъществил повече от 100 трансфера. Безспорно едно от попаденията му е привличането в отбора на Валентин Игнатов. Таранът изживява тежко престоя си в „Арис”/Солун/. „Локо”буквално го вади от „фризера”, но трансферът му не се осъществява безпрепяствено. Младен Илиев е принуден да носи парите в 3 часа посред нощ. Такъв си беше Вальо, сприхав, емоционален, непредсказуем, но страхотен мъжкар като стъпи на терена, припомня си клубният шеф. Валентин Игнатов става вечен голмайстор в „А” група, бележи 24 гола, с него „Локо” печели първо място в групите на Интертото и бие „ЦСКА” насред „Българска армия”.За Младен Илиев най-впечатляващият успех е победата над „ЦСКА”. „Локо” тресва армейците в „Борисовата градина” с майсторско попадение на Валентин Игнатов в 44-та минута.

Играхме близо 100 минути. Главният съдия Петър Янински не можеше да си представи,че непретенциозният ни отбор ще унижи ЦСКА в столицата, връща лентата Младен Илиев. Един от най-куриозните случай в професионалната му практика е неосъщественият трансфер на Иво Славчев. Футболистът е капитан на младежкия национален отбор, желан от почти всички столични отбори. Халфът на „Миньор” дава дума, че ще играе за „Локо”/ГО/, ако му донесат договорената сума. Младен Илиев, Митко Димитров и Васил Даракчиев тръгват за София със служебната „Лада”. На задната седалка в куфарче са подредени в пачки 60 000 лева, внушителна сума за онези години. Пътят е хлъзгав, а гумите износени. Автомобилът поднася на коварното шосе млако след Български извор и прави челен сблъсък с друга кола. Най-тежки са пораженията на Васил Даракчиев, който е със счупени ребра. Все още няма мобилни телефони, с които да известят чакащия футболист за инцидента. Иво Славчев пристава на „Локо”/Сф/, а по-късно става шампион с ЦСКА.

Питам Младен Илиев как се е оправял финансово. Не си спомням по негово време „Локо” да е имал генерален спонсор, но за сметка на това беше един от най-стабилните в елитната група.

Всяка седмица тичахме по София. Срещах се с всякакви хора от големи държавни ръководители до мутри, но преди всичко помагаха наши хора в ръководството на БДЖ, признава Илиев. Светва ме за схема, с която приближени фирми са правили доставки на железниците с гориво, а срещу това са отделяли процент от сделката за финансиране на футбола в Горна Оряховица. Имената спестяваме. И сега има възможности за такива схеми, но никой не мисли за футбола, всеки гледа да напълни собствения си джоб, категоричен е Илиев. Едва ли ще се намери човек, който да оспори управленския и организационния му талант. Припомняме си и случаят с привличането на Иван Василев-Сусето от „Сливен”. Тогава „Локо” плаща колосалните за времето си 800 000лв. Футболистът е заложен пред клон на местна срещу банков заем. Кредитната институция си запазва правото да си възстанови парите при бъдещ трансфер на защитника. Операцията е рискова, но пък Иван Василев стига до трансфер в „Левски”. Сезонът 1993/94 е паметен. „Локо” тръгва с летящ старт и прави серия от десет поредни мача без загуба. За известно време оглавява и класирането в „А” група. Ръководството обаче се задъхва, след всеки мач трябва да мисли за премии. Най-сладките си успехи Младен Илиев постига в тандем с треньора Никола Велков. Най-тежкото решение, което трябва да вземе е под натиска на наставника. „Локо” се дъни у дома срещу „ЦСКА” . Велков иска отстраняването на асовете Сашо Ангелов, Ангел Велев и Благовест Петков. По това време Ангелов е в силата, трансферна цел е на армейците. Техен съотборник пропява и твърди, че са му предлагани да играе симулативно.

Не ми беше лесно, но се съобразих с треньора, така смятах за правилно. И до днес Сашо Ангелов не ми е простил, анализира от дистанцията на времето един от най-шумните скандали в „Локомотив”. По ирония на съдбата точно Никола Велков става причина Младен Илиев да си тръгне от „Локомотив”. С идването на Петър Христов клубът се стабилизира финансово. Той предлага на Младен Илиев да остане като директор и да помага с опита си. Никола Велков в този период е треньор на „Хасково”, но „Локо” завършва на приличното осмо място в групата. През лятото се прави амбициозна организация, целите са много по-високи, споменават се дори Евротурнири.

Канят Никола Велков, но той иска отстраняването на бившия си работодател.

Илиев не се натиска и в името на „Локо” се оттегля. Резултатът е печално известен. Никола Велков се проваля с гръм и трясък, а „Локо” изпада с най-скъпата селекция на полусезона за 2,5 млн лева. Истината е, че грандовете никога не влизат в уговорки и ЦСКА отказа да ни „легне”. Казвам го от собствен опит, завършва Младен Илиев.. Пикантната история за трансфера с Яков Папарков оставяме за следващия брой.

10 000 лева спрели Цецко Илиев за ЦСКА

10 000 лв. са осуетили възможността на Цветан Илиев да заиграе в ЦСКА. Той е 16 годишен, когато привлича вниманието на най-титулувания столичен клуб. „Локо” играе ¼ финал с юношите на ЦСКА, а Илиев грабва окото на столичните капацитети, които настояват да го привлекат в школата си. Президентът Петър Рашков заковава цена от 10 000 лева. Ръководството на ЦСКА предлага по-малка сума и процент от бъдещ трансфер, но Рашков си настоява за десете бона.

Това според мен повлия много за развитието на Цецко. Не са прави така, но как да го обясниш на човек, който си нама понятие от трансферна политика, ядосва се и до днес Младен Илиев. По стъпките на батко си върви и Антоан, който бе отличен от СД”Локомотив” като един от най-бързо прогресиращите млади футболисти.

Елена Илиева също не е чужда на футбола. Съпругата на Младен Илиев сформира първия женски отбор по футбол във СОУ”Вичо Грънчаров”, който се представи с успех по време на международен турнир в Германия.

Хората не си вземат котка от Лясковец, а аз си взех жена, шегува се Бончо

Бончо Генчев ще остане завинаги в историята на българския футбол. Той е първият ни футболист, направил име и кариера в Премиер лигата на Англия. Пътят му към големия футбол тръгва от Горна Оряховица, а за да бъдем съвсем точни от Лясковец. Той си остава един от символите за публиката на „Локо”, независимо че не изиграва нито един мач с раирания екип в „А” група. Разговорът водим в кафе „Бианко” в МОЛ-а на Велико Търново. Почти всеки ден Бончо може да бъде засечен там да преглежда спортната преса, в момента си е в България и довършва висшето си образование в спортната академия. Откровен е, МОЛ-а му напомня за английския начин на живот. Бончо изигра своя прощален мач с „черно-белия” екип в демонстративния мач с „Янтра”, който бе кулминацията от проявите, посветени на 90 години организиран футбол в Горна Оряховица. Името на Бончо бе най-често споменаваното от феновете по време и след футболната среща. Най-сетне се успокоих, мислех, че още не са ми простили головете, които вкарах за „Етър” срещу „Локо”, дава посока на разговора ни Бончо. Той е възпитаник на спортното училище в Ловеч. Седем години стои на чин с Петър Хубчев без да предполага, че един ден ще бъдат големите звезди на световните финали в САЩ-94. Първите си мачове играе за „Кърпачев”/Л-ч/. Идва време да отбие военната си служба. Първоначално е гласен за „Локо”/ГО/, искан е от треньора Георги Велинов. Бончо обаче се озовава в Лясковец, където играе за „Левски”, а треньор е Иван Върбанов. Бончо е голямата звезда на местния тим и е истинска машина за голове. На полусезона Иван Върбанов поема „Локо” и взема със себе си младият нападател от Генерал Тошево. Престоят в Лясковец обаче ще остане незабравим за Бончо. Там се запознава със своята бъдеща съпруга Силвия. Тя идва само на един мач на ст”Юнак”, но това е достатъчно, за да хлътне по бъдещата футболна звезда. Местните ръководители пък подсазали, че трябва много вода да изпие от „Сухата чешма”, за да има лясковска булка. Над 100 пъти ходех до тази чешма. Абе хората котка не си вземат от Лясковец, а аз жена. Шегувам се, много си я обичам Силвия. Щастливи сме, щом сме толкова години заедно, развеселява се Бончо. Той пасва отлично в състава на „Локомотив”. Неговите голове обаче не са достатъчни на отбора, за да запази мястото си в „Б” група. Отборът изпада при аматьорите, но Бончо е в основата на бойкия отбор, който ще атакува елита на българския футбол. Генчев вкара победния гол срещу „Бдин”/Вд/ при победа 2:0, която осигурява завръщането в „Б” група. Нападателят се разгръща под ръководството на Добромир Жечев. Голмайсторският му талант буквално изригва срещу пресния шампион „Берое”. „Локо” записва паметна победа с 5:0 и петте гола са на Бончо. Сякаш е пред очите ми центрирането на Асенси /б.а Асан Абишев/ и аз я забождам с глава, вълнува се и днес футболистът. Той вкарва два гола с глава, по един с левия и десния крак, и един път се разписва от дузпа. „Локомотив” печели промоция в „А” група, но това не е достатъчно да задържи изгряващата звезда в Горна Оряховица. Надпреварват се да го искат софийските грандове, агресивни са и комшиите от Велико Търново. В един момент той се окзва с два договора, подписва с „Левски” и „Етър”. В крайна сметка къса предварителния контракт с „Левски” и пристава на търновския ст.”Ивайло”. По ирония на съдбата ще бележи безпощадно във вратата на отбора, който го създава като футболист.

Ей, никога няма да ги забравя тези срещи. Много ме псуваха и кълняха в Горна Оряховица. Имам ги тези срещи на касетки. Още си спомням как от трибуните подвикваха да ме разнасят като първомайски плакат, смее се Бончо.

Той става шампион с „виолетовите” през 1991, но не играе в мачовете за КЕШ. Трансфериран е в „Спортинг”/Лисабон/. Бончо трябва да се бори с конкуренцията на 8 бразилци. Не можах да се наложа като основен футболист, но колкото пъти ме пуснаха, толкова пъти вкарах, удовлетворен е Генчев. Никога няма да забрави попадението си срещу „Бенфика”, с което носи купата на Португалия във витрината на лисабонските лъвове. В „Спортинг” има уникалния шанс да се срещне и работи с покойния сър Боби Робсън. Той е човекът, който го препоръчва и насочва към „Ипсуич”. Това е съвършеният джентълмен, истински благородник и човек на мъжката дума, споделя Бончо. В Лисабон за първи път среща и „специалния” Жозе Моуриньо. Той е човекът отдясно на Робсън, стартира кариерата си като преводач, но после става част от щаба на легендарния специалист. Бончо Генчев е първият български футболист, за който се заговаря в Англия. Той играе общо пет сезона в Премиер лигата с екипите на лондонските „Ипсуич” и „Лутън”. Може да се похвали с попадения срещу „Манчестър Юнайтед”, „Арсенал”, „Челси”. Един от специалитетите му са головете със задна ножица. Това е дарба, но трябват и тренировки. Случвало ми се е и да падна на врата, признава атрактивният футболист. Бончо Генчев е част от най-силната селекция на националния отбор и на световните финали в „САЩ-94” , и в Англия две години по-късно. Щастлив съм, защото това беше изключително поколение от футболисти. Всички бяха№1, никой не живееше с мисълта, че е по-ниска класа. Доволен съм, че изиграх три мача на световното. Как тогава можех да изместя един Костадинов, коментира Бончо. Повторното му завръщане у нас е белязано с голямо отвращение към футбола. През 2000-та година облича екипа на ЦСКА и дори става голмайстор на първенството с 17 гола. Тръгва си обиден, след като е излъган с пет заплати от тогавашния президент на „армейците” Илия Павлов. Не можех да си представя, че трябва да се моля за това, което съм заработил, недоумява футболистът.

Той приключва кариерата си като играещ треньор на полупрофесионалния „Хендън” в шеста английска дивизия. Малко известен е фактът, че Бончо става световен шампион, макар и за аматьори. Първенството протича при изключителна конкуренция на терените в парка „Уимбълдън”. Животът му след футбола не е лесен. Опитите му да развива бизнес не се оказват успешни. Пробвах със собствен ресторант, но не се получи. За кръчмар не ставам, но не съм изпадал в състояние да лепя плочки,както писа родната преса. Бъдещето ми е във футбола, и то като треньор, убеден е Бончо Генчев.

Засега обаче оферти няма, или поне нищо сериозно, което да отговаря на името му. Бончо Генчев е изключително възпитан, усвоил е английските обноски и жестове. Дали ще може да реализира компетенцията си у нас, където се прогресира с ходатайство, зъби и лакти. Само времето ще покаже, но Бончо е капитал за българския футбол, който не трябва да се изтърва.

Истински силен отбор е онзи, който победи „Локомотив” като гост в Горна Оряховица. Тези думи изрича не кой да е, а самият Христо Стоичков при един от гастролите си на крайно негостоприемния стадион „Димитър Дюлгеров” в железничарския град.

Години наред в средата на 80-те и началото на 90-те титлата минава през Горна Оряховица. „Локомотив” е от онези малки провинциални отборчета, които не гравитират около столичните грандове и не се заиграват нито с ЦСКА, още пък по-малко с „Левски”.През дебютния сезон в елита 1963/64 „Локомотив” показва зъби и удря „Ботев” (Пд), който е безспорно най-силният извънстоличен отбор. В отбора на „канарчетата” тогава блестят Георги Аспарухов-Гунди, Георги Попов-Тумбето. Зашихме ги 5:2, да им напомня за горнооряховския суджук, припомня си шегите в съблекалнята на победителите легендарното крило Добри Блъсков. По онова време месният деликатес се харчел по 5,20 лв. килото. Два гола вкарва централният нападател Кушев, по един за внушителния успех добавят Божинов, Маринов и Милев. Добри Блъсков е заплашван с убийство след невероятния си мач срещу „Славия”. "Локото" прекършва най-старият столичен отбор с 2:1. Блъсков вкарва невероятен гол от 30 метра с десния крак, препарирайки Пашалов. „Локомотив” изнася невероятни мачове с „Левски” за купата на Съветската армия и за малко се разминава със сензацията. В първия мач горнооряховският тим записва класическа победа с 3:0. Елиминиран е драматично след изпълнение на дузпи пред препълнения национален ст.”Васил Левски”. Още тогава столичните отбори си дават сметка, че ще берат ядове с „раираните” от железничарския град. Именно една от легендите на столичния футбол з. м. с Добромир Жечев ще проектира един от най-силните отбори на „Локомотив” в „А” група в средата на 80-те години. Първият успех идва срещу „Славия” с 2:1. Попаденията за паметния успех отбелязват Нако Дойчев и Димитър Печикамъков. Победният гол на Печикамъков ще остане един от най-скъпите в неговата забележителна кариера, преминала почти изцяло с екипа на „Локо”. В сезона 1988/89 „железничарите” регистрират първия си шампионатен успех над „Левски”, тогава подвизаващ се под абсурдното име „Витоша”. За сметка на това в състава му личат имената на Борислав Михайлов, Николай Илиев, Божидар Искренов, Емил Велев-Кокала. „Локото” тресва бъдещия шампион пред близо 20 000 зрители на градския стадион в Горна Оряховица. Валери Ганев разпечатва вратата на Михайлов още в 5-тата минута с прецизен изстрел. Любимецът на публиката Нако Дойчев прави безпомощен националния вратар за втори път в 37-та минута. „Сините” буквално са смазани. Силите им стигат само за почетно попадение, отбелязано от Георги Йорданов-Ламята в 86-та минута.

По ирония на съдбата „Локомотив” побеждава „Левски” и в последната си година в „А” група през сезона 1994/95 г. В селекцията на Георги Василев личат имената на голяма част от героите, стигнали до бронзовите медали в САЩ’94. В стартовия състав на сините са Пламен Николов, Емил Кременлиев, Цанко Цветанов, Златко Янков, Даниел Боримиров, Илиан Илиев, Станимир Стоилов-Мъри. Мачът е на живот и смърт и за двата отбора. „Левски” е претендент за шампионската титла, „Локо” драпа да спаси кожата и да остане в елита на българския футбол. Опашкарят хвърля сензацията. „Локомотив” побеждава с виртуозно изпълнение от свободен удар, което буквално препарира националния вратар Пламен Николов. Като виц още се разказва разборът на Ценко Гавазов преди срещата. Треньорът се обърнал към младия защитник Петър Колев с думите: „Ще имаш грижата за Илиан Илиев. Договорът му с „Бенфика” е вече в джоба му. Той ще играе в Португалия независимо от изхода на този мач, но къде ще играем ние през следващия сезон, зависи от теб”.

Думите на Гавазов се оказват пророчески. Колев се справя с опеката на Илиев, но ще се превърне в антигерой за своя отбор в решителния мач с ЦСКА, завършил 2:2 и изпратил „Локомотив” зад борда на майсторската група. Едва ли в световната история има друг такъв мач, в който един отбор отбелязва четири гола и срещата завършва 2:2. За ЦСКА първенството е приключило много по-рано, отборът не играе за нищо. Оставането на „Локомотив” минава през задължителна победа. Краката на повечето играчи в „черно-бяло” са като налети с олово. „Локомотив” на два пъти се оказва в ролята на догонващ след куриозни автоголове на Иван Милчев и Петър Колев. Валентин Игнатов се бори като лъв и връща отбора си в мача с попадения от свободен удар. Главният съдия Димо Момиров дава непознатото за онова време продължение от 7 минути, но последният му сигнал прозвучава при 2:2. „Локомотив” е извън елита, а играчите му плачат по терена.

Вкарах два гола на ЦСКА и не се зарадвах. Това са най-тъжните попадения в кариерата ми. Далеч съм от мисълта да се съмнявам в лоялността на мои колеги. Истината е, че не издържаха на напрежението. Изпаднахме, защото играхме честно до края, споделя Вальо Игнатов.

„Локо” бие бъдещия шампион „Левски”, а ЦСКА го засилва към „Б” група. Каква ирония  на съдбата, нали? Така биха възкликнали непокварените футболни фенове. Запознатите с футболните потайности биха добавили, че столичните грандове никога не са били снизходителни към провинциални отбори, които им скачат и са в състояние да объркат схемите.