Брат му Станимир следва философия, чете Кант и Хегел

„Бананов шейк” ще бъде специалитетът на „Локо” през пролетта, шегуват се вече помежду си привържениците на „черно-белите”. Повод за това им даде завръщането на Пламен Иванов-Банана, ознаменувано с гол още при повторния му дебют в контролата срещу „Бенковски”/Бяла/. Интересното бе, че в приятелския мач се разписа и по-малкият му брат Станимир Иванов. Първоначалната ми идея бе да направя интервю и с двамата, но на уговорената среща идва само Пламен. Оказва се, че Станимир има изпит в София, където следвал философия. Разговорът тръгва спонтанно, все пак с Бананчето се знаем от години.

Пламене, не съм подозирал, че Станимир е толкова отдаден на науката...

Станимир е много по-различен от мен и от неговия брат-близнак Андриян. Той е по-тих, много е дисциплиниран, отнася се сериозно към образованието.

И ще ми кажеш, че е гордостта на фамилията...

Абсолютно. Изкарва силни оценки и във университета. Сам се насочи към философията, била му интересна. Смятам, че има талант и за футбола, но май образованието ще му е приоритет. Все пак е готов да помага, стига да му се гласува доверие и прец пролетта. Той е много дисциплиниран, няма проблеми с режима.

Ти беше отвлечен почти криминално още ненавършил 18 години, когато „Нафтекс” те отмъкна.

Не съм съгласен с тези ти определения. Кое му е криминалното? „Локомотив” получи 12 хиляди лева трансферна сума за мен, а аз бях ненавършил 17 години. Куриозното в целия случай е, че ми се обадиха, докато бяхме за риба с Богдан Цветков. В началото си мислех, че някой се шегува, но на телефона бе Огнян Ралев и тона му бе достатъчно сериозен.

Но може да се каже, че все още не си играл голям футбол...

Това е твое мнение. Аз съм на 22 години и смятам, че бъдещето е пред мен. С ПАЕК в Кипър дори играх в тяхната втора лига, която е на по-високо ниво от нашата. Сега смятам, че мога да се утвърдя в „Локо”, да вкарам 10-12 гола и да помогна на отбора да завърши като победител в групата.

Къде смяташ, че допусна грешка в кариерата си досега?

С отиването в „Етър”. За мен това се оказа пълен застой. Истината е, че феновете не ни приемат. Аплодират те, когато отборът бие, играеш добре, но при първата издънка, ние, от Горна Оряховица, сме необходимите виновници. Аз мисля, че имах и добри мачове, но по-скоро си тръгнах огорчен.

Как намираш климата в съблекалнята на „Локо”?

Супер е. Момчетата са много задружни, добри футболисти и колеги. Смятам, че имаме всички предпоставки за добро представяне и през втория полусезон.

Митко Печикамъков те използва като чист нападател. От кога не си играл на тази позиция ?

Май има вече 5-6 години. Предимно ме използват на поста десен полузащитник, дясно крило. Мисля, че в мача с „Бенковски” се представих добре и като нападател.

Във форумите фенове на „Етър” те наричат „манекен”. Това обижда ли те?

Аз съм млад човек, държа да изглеждам добре. Как трябва да ходя според тях, може би като някой гащник?! Не им обръщам внимание, общо взето. Ще покажа, че мога да бележа голове, пък нека да ме наричат, както си искат.

Петър Колев е футболистът отбелязал нещастния втори автогол в злополучния мач с „ЦСКА” /2:2/, който изхвърли „Локо” /ГО/ от елитния футбол през пролетта на 1995г. Тогава футболистът все още няма навършени 20 години, но за малко не е линчуван от озверялата публика на градския стадион в Горна Оряховица. Някой дори се усъмняват, че бранителят е участвал в схема, целяла изпадането на „железничарите” от „А”група. Десният бег играе още два сезона с черно-белия екип, след което е трансфериран в „Левски” /Кн/. Петър Колев прави повече от прилична професионална кариера и стига до шампионския връх с „Локо”/Пд/. Преди година той приключи състезателната си дейност с екипа на „Берое” . В момента той е треньор на дублиращия тим на старазагорци, а отборът му заема шестото място на полусезона. След близо 15 години, за първи път пред СЕДМИЦАТА, Петър Колев прие да говори за кошмарния мач с „ЦСКА”, който може да бъде включен сред големите куриози на световния футбол. „Локо”/ГО/ изпада от майсторската група, след като футболистите му са отбелязали общо четири гола, по два и в двете врати.

Петьо, избледнял ли е споменът от престоя ти в „Локомотив”/Горна Оряховица/?

Няма как да стане, въпреки че минаха доста години. И не само заради злополучния мач, за който съм сигурен, че ще ме разпиташ. В Горна Оряховица направих име, утвърдих се в професионалния футбол и хванах окото на по-големите клубове. И до днес имам много приятели във вашия град, с някой се виждам, с други се чуваме.

Как се озова в Горна Оряховица? Тогава нямаше навършени 19 години, но вече беше младежки национал...

Бях гласен за трансфер в „Етър”. Никола Велков трябваше да им става треньор, но в последния момент нещата се разсъхнаха. Аз бях приет за студент в търновския университет. Вече имах мачове в „А” група с екипа на „Хасково”, независимо че бях само на 18 години. Никола Велков настоя да бъда привлечен в Локото. Направих силен дебютен сезон, бързо се адаптирах и наложих в основния състав. Представихме се на ниво, завършвайки на 8-мо място.

Но през следващия сезон изпаднахте от „А” група, а ти бе нарочен за един от най-големите грешници...

Така е, имах малшанса да си отбележа този нещастен автогол, който се оказа фатален за бъдещето на „Локомотив”. Моето мнение, е малко по-различно.Ние на практика бяхме изпаднали още преди мача с „ЦСКА”. Да, оставахме, ако бяхме били, но вече в БФС ни бяха нарочили, бяха ни сложили под чертата, както сме свикнали да казваме. Истината е, че изпуснахме питомното и трябваше да гоним дивото. Загубихме от „Шумен”, който беше директен наш противник за оставане в групата. Сътворихме невъзможното, побеждавайки шампиона „Левски” с един куп национали в отбора си. След мача се разигра страхотен екшън. Имаше сбиване в тунела между нашия президент и хора от техния щаб. Софийските клубове не обичат да им се хвърлят така в провинцията, и бързо вземат мерки. Още повече, че този сезон „Левски” отново бе фаворит за титлата.

И все пак, биехте „ЦСКА” и оставахте. Говореше се, че този мач е уреден...

И ние чувахме такива работи преди мача, въпреки че ни бяха изолирали цяла седмица на лагер извън града. Преди мача стана ясно, че срещата ще се играе. Не мога да ви опиша на какво огромно напрежение бяхме подложени. Мачът тръгна лошо за нас, Иван Милчев си вкара автогол. Аз мисля, че се справях добре до фаталния автогол, след което и аз излязох от ритъм.

Спомняш ли си го ясно този момент?

И питаш ?. Направих опит да изчистя една топка и се получи такъв фалц, който няма хващане. 100 пъти да направя опит за нещо подобно, няма да се получи. След гола вече не знаех къде се намирам. Ценко Гавазов ме замени, защото можех да направя още непредизвикани грешки.

Имаше ли опит за саморазправа с теб след мача? Говореше се, че са те били гардове.

Няма такова нещо, това са измислици. Публиката беше готова да ме линчува, а и аз не реагирах правилно при смяната си, направих им някакъв неприличен жест. Нямах 20 години тогава, а хората не искаха да повярват, че изпадаме по толкова нелеп начин.

А кой бе най-силният ти мач с екипа на „Локо”?

Смятам, че този с „Левски”, в същия сезон, когато изпаднахме. Победихме ги с 1:0, а половината им отбор бе играл на световните финали в САЩ-94, треньор им бе Георги Василев. Трябваше да следя персонално за изявите на Илиан Илиев. Беше в страхотна форма и вече бе подписал договор с „Бенфика”. Ценко Гавазов ми казва на разбора „ Петьо, Илиан Илиев от есента ще играе в Лисабон, а къде ще играем ние, зависи и от теб”. Думите му се оказаха пророчески. Справих се с Илиан Илиев, но късметът ми обърна гръб в мача на сезона.

От кой защитник си се учил най-много ?

В Горна Оряховица израснах под крилото на Димчо Марков. Той бе капитан на отбора, опитен бранител, от моя роден град Хасково.

Кой е треньорът, повлиял най-много върху кариерата ти?

Първо трябва да спомена Сашо Костов, той имаше куража да ме наложи при мъжете на „Хасково”. Никола Велков ме доведе в Горна Оряховица. Паро Никодимов настоя за привличането ми „Левски”/Кн/, където стигнахме до бронзовите медали. Най-силно впечатление обаче ми направи Димитър Димитров-Херо. Той промени представа ми за съвременния футбол.

В момента си треньор на дублиращия отбор на „Берое”/СтЗ/. Носи ли ти удоволствие треньорската работа?

Футболът е моят живот и съм щастлив от факта, че продължавам да съм близо до любимата игра. Смятам, ще се съгласите, че „Берое” е една от малкото приятни изненади в елитния ни футбол. Жалко, че нямаме малко повече финансови възможности. Четири момчета бяха привлечени в първия тим, а това е добър атестат за работата ми в дубъла. Удоволствие е да се работи с интелигентен и компетентен човек, какъвто е Илиан Илиев.

Иво, от Горна Оряховица се обаждам. Как посрещна празниците, какво ти се падна от баницата с късметите?

Много се радвам на твоите обаждания, това означава, че не сте ме забравили. Чудесно си изкарах празниците, с хубава компания и добри приятели. Не сме правили традиционната баница, защото бяхме на ресторант, но пък имахме питка с паричка. Единственото, което искам за себе си и скъпите ми хора е здраве.

Не се появи за демонстративния мач по случай 90 годишнината на футбола в града. Това накара мнозина да твърдят, че отново си се разсърдил на Горна Оряховица. Каква е истината?

Няма такова нещо. Няколко пъти разговарях със зам. кмета г-н Момъков. Лошо съвпаднаха датите. Ден преди кулминацията на проявите трябваше да отлетя за Лисабон. Трябваше да уточня подробностите около бенефисния мач, който ми дължеше „Спортинг”.

Е, има ли дата вече?

Да, прощалния мач с екипа на „Спортинг” трябва да се състои на 5-ти май. Това е, което мога да ви кажа за момента. Куриозното е, че Горна Оряховица изпревари дори Лисабон, където преминаха най-хубавите ми футболни години.

Има ли агенция, която подготвя този бенефисен мач?

Всичко се организира от „Спортинг”. Това, което ми е известно, че мачът ще бъде между звезди на португалския клуб и българския национален отбор. Аз съм предоставил списъка от наши футболисти, които държа да бъдат поканени. С екипа на „Спортинг” ще излязат Луиш Фиго, Руи Коща, Соуса. Аз трябва да играя по едно полувреме с екипа на двата отбора.

Ще има ли твои бивши съотборници от „Локо”?

Не, но очаквам да се отзоват Краси Балъков, Бончо Генчев. С тях съм бил съотборник и в „Спортинг”, и в държавния отбор.

С какво се занимаваш в момента?

Имам дребен бизнес, но той няма нищо общо с футбола.

А следиш ли българския футбол?

Честно ли да ти отговоря? Българският футбол изобщо не ме интересува. Не гледам мачове от българското първенство, даже и по телевизията. Иначе си гледам подбрани срещи от европейските турнири, както и от стойностните клубни първенства.

Подържаш ли отношения с твои бивши съотборници от националния отбор? За известно време беше и асистент на Стоичков в държавния тим.

Да уточним, не съм бил асистент на Стоичков. Помагах му на приятелски начала за известен период. Имам нормални отношения с бившите си съотборници, включително и с Христо Стоичков.

В Горна Оряховица се коментира възможността да въведат полуинтернатни паралеки със спортен профил. Би ли станал рекламно лице на една подобна инициатива?

С най-голямо удоволствие. Все пак ще искам да се запозная с концепцията предварително. Спомняте си, че аз исках да изградя футболна академия във вашия град, но тогава съветниците не проявиха разбиране. От тогава мина много време, радвам се, че местната власт е узряла за подобни действия. Нашите деца трябва да спортуват, независимо дали ще станат големи футболисти и спортисти. Казвам го това като баща, а не като човек направил име с футбола. Най-страшното при продрастващото поколение е пасивния начин на живот, който води. Насреща съм, чакам само обаждане от заинтересованите страни.

Стефан Бакърджиев бе най-резултатния футболист на „Локомотив” през изминалата есен. Той и нападателят Пламен Петков имат по 7 отбелязани попадения. Техничният халф се превърна в мотора на отборът, който направи изключително силна есен. Русососият полузащитник се възстановява след претърпяна операция на футболна херния.

Стефане, как премина операцията ти?

Всичко е точно. Благодаря на д-р Цветков, който извърши интервенцията, и на клуба, който пое разходите по операцията. На 18-ти януари трябва да съм напълно готов за подготовка и натоварване. Този проблем ми пречеше да бъда достатъчно пълноценен през повечето срещи от втората половина на полусезона. Последните 5-6 мача играх на обезболяващи инжекции и почти не тренирах през седмицата. Това няма как да не рефлектира върху изявите ми.

И все пак вкара 7 гола...

Няма значение кой вкарва, важното е, че отбора побеждава. Ние сме страхотен колектив, задружни, както на терена, така и извън него. Все пак се радвам, че съм бил достатъчно полезен за доброто представяне на „Локомотив”.

Вярно ли е, че имаш индивидуален спонсор, който ти брои по 50 лева за всеки гол?

Е, може ли да остане нещо скрито от вас. Преди началото на сезона се обзаложихме така със сестра ми /б.а Евгения Бакърджиева е застраховател/ и тя спазва ангажимента си повече от коректно. Но в Лом, срещу Алмус Биър отказах да бия дузпата при 1:1, защото бях сигурен, че Тошко Господинов ще я вкара, той е много силен дузпаджия.

Не съжаляваш ли, че се установи трайно в Горна Оряховица и играеш във „В” група?

Ни най-малко. Тук със си у дома, заобиколен от истински колеги и приятели. Истината е, че през лятото имах две предложения да играя в Западната „Б” група. Имах разговор със Сашо Ангелов, след като пое „Ботев”/Вр/ . От „Бдин” също бяха много настоятелни. Телефона ми прегря от обаждания. Да, бих искал да играя в „Б” група, но с екипа на „Локо”. Отбор за целта имаме, трябва ни още съвсем малко организация. Искам да благодаря на публиката ни, която бе страхотна, дори след загубите от „Ботев”Димово и „Локо”/Дряново/. Такива фенове няма.